Етикет: десерт

Жадната монахиня – дойде ред да напиша и рецептата за този лесен за приготвяне и превъзходен на вкус домашен сладкиш. Това е вариация на познатата рецепта Жадната монахиня или жадната калугерка….не знам как точно се казва този сладкиш. В старата и омазана тетрадка е записан по първият начин.

Единствения сладкиш, който му съперничи и домашните не оставят и за секунда е шоколадовия сладкиш или фъдж, както е записан пак в тетрадката ми и който приготвям от много години за децата ми.

И двата сладкиша са любими заради шоколадовата заливка. А аз не познавам някой, който да не обича шоколад.

Работата на работното ми място е много отговорна и натоварена. Работя с много хора, непрекъснато и активна комуникаця по телефона и по електронен път през работният ден и всичко това е съпроводено с документи…..много, ама много на брой и отговорни документи. Необходимо е организираността, прецизността и съсредоточеността ми да бъдат на 100% през цялото време. И ……… съответно стресът е много и психическото натоварване е голямо.

Обичам да готвя и това ме отпуска и успокоява, но… след напрегнат работен ден и след 7 вечерта, понякога искам нещата да се случват по-бързо. Така, една вечер след напрегнат работен ден се роди и този вариант на сладкиша жадната монахиня. Разликата с традиционната рецепта е, че реших да съкратя технологичният процес. Изварих какаовата заливка по-малко и не я сгъстих до нужната консистенция. Не изчаках изпеченият блат да изстине напълно, както е по класическата рецепта, а го залях още топъл с гореща заливка.

Резултатът:

• заливката попи почти на 100% в блата,
• почти не останаха неоцветени части и се загуби „мраморният“ ефект,
• почти не остана глазура от непопилата заливка отгоре.

Въпреки, че бях сигурна, че точно така ще стане, се ядосах малко. На сутринта, след като го опитахме обаче бях много щастлива от резултата – отличен на вкус и много сочен сладкиш. А съпруга ми каза, че иска само така да го правя, защото по класическият начин със заливка отгоре му напомнял за „домашни“ сладки от магазина заляти с нискокачествен кувертюр, който залепава по зъбите. Капризи…., но нали съм добра 🙂

Рецепта за сладкиш Жадната монахиня

Необходими продукти:

За сладкиша:

• 4 яйца
• 1 чаена чаша захар
• 1 чаена чаша брашно
• 1 ванилена захар
• 6 супени лъжици олио
• 1 чаена лъжичка бакпулвер

За заливката:

• 1 чаена чаша захар
• 1 чаена чаша прясно мляко
• 4 супени лъжици какао
• 125 грама масло

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата със захарта до побеляване и удвояване на обема. Към получената смес добавете ванилената захар и олиото и доразбийте с миксера.

Пресейте брашното и го смесете с бакпулвера. Добавете го към яйчената смес и разбъркайте вниматено с шпатула, за да не спадне.

Получената смес изсипете в правоъгълна тавичка, която сте намазали с малко олио и сте поръсили с брашно.

Изпечете в предварително загрята фурна на 180 градуса до суха клечка. При мен се изпече за около 35 минути, защото тавичката беше по- голяма и сладкишът стана по- тънък.

Оставете вашият сладкиш Жадната монахиня да се охлажда и през това време пригответе какаовата заливка.

В тенджера сложете млякото, захарта, маслото и какаото. Оставете на котлона да се разтопи всичко и да поври около 5 минути, за да се посгъсти заливката.

Охладеният сладкиш се надупчва с клечка на много места и се нарязва на парчета.

После се залива с топлата заливка. Първо се залива по местата на срязване и после се залива цялата повърхност.

Да ви е вкусно!

Крем карамел е класически десерт, който е познат на всички в България. С него са свързани много мои детски спомени, особено такива от летата, които прекарвахме на село при моята баба по майчина линия. Баба и дядо гледаха овце, кокошки и прасета. Имаше домашно овче кисело мляко, домашни яйца на корем.

Баба беше млада и ходеше на работа, а трябваше да нахрани всичките внуци – 3 внучки и два внука. Спомням си как ни пържеше своето пържено с кривите и леко пикантни чушки от градината с яйца, пържеше картофи в свинска мас и за закуска ни сервираше по една голяма купа с топло сварено овче прясно мляко и по една голяма филия с хляб. Аз и до днес не мога да пия прясно мляко или да го ям без да е вложено в някакъв десерт. Мразех тази закуска и се чудех как да издебна всички и да изсипя купата с млякото на прасетата. Докато не ме хванаха и стана лошо:)

За сметка на това и до днес обичам този крем и си спомням голямата тава, в която го правеше баба ми, във фурната на печката на дърва. Когато станеше готов го нападахме с лъжиците директно от тавата. Ако ме питате дали е имал шупли или дали баба го правеше на водна баня…Не помня…

В моята рецепта този любим десерт се прави на водна баня и става гладък като коприна без шупли. Ама с шупли или без- момчетата го хапват и то много:)

Рецепта за крем карамел

Необходими продукти:

• 8 яйца
• 1 литър прясно мляко
• 2 ванилии
• 8 супени лъжици захар за крема
• 7-8 супени лъжици захар за карамела

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата със захарта до пухкав крем. Добавете ванилията и леко затопленото прясно мляко.

В тиган с незалепващо покритие сложете захарта и я разтопете на котлона на средна температура, за да стане на светъл карамел. Внимавайте да не го загорите, защото ще стане тъмен на цвят и горчив.

Сложете по 1 лъжица от него в купичките. Ако нямате купички, то може да го изпечете и в тава.

Подредете купичките в тавата, в която ще го печете и налейте хладка вода, за да стигне поне до средата им.

Върху карамела в купичките сложете по един черпак от прецедената яйчена смес. Постарайте се да я разпределите равномерно. При мен се получават точно 12 броя с посочените продукти.

Изпечете във фурната на 150 градуса за около 1 час и 30 минути до стягане на крема и получаване на златист цвят отгоре. Печенто на водна баня помага на крема да стане гладък и без шупли. Важно условие за това е да не позволявате на водата да кипва по време на печенето. За да не се случи това може да се намали температурата на фурната или да се сложат няколко бучки лед във водата.

Оставете готовият десерт в тавата с водата, за да изстине там. Това помага захарта на дъното на купичките да не остане залепнала, а да имате прекрасен течен карамел под отдолу.

След това го приберете в хладилника.

Можете да си го хапвате директно от купичките или да го обърнете в чиния и да го сервирате по красив за вас начин. В нашето семейство не остава време да декорирам. Обикновено този десерт свършва със скоростта на светлината.

Да ви е вкусно!