Тези пухкави гевреци ги приготвям от много години за моето семейство. Основата за тестото е на база на това за памук погача. Стават лесно, доста бързо и са подходящи за закуска на децата.
Подобни рецепти намерих в турски сайтове за приготвяне на симид. Разликата е, че те потапят всеки геврек в разтворен във вода петмез и после овалват гевречетата в предварително запечен сусам от всички страни.
Рецепта за пухкави гевреци
Необходими продукти:
- 400 мл. вода
- 200 мл. олио
- 3 с.л. захар
- 1/2 кубче прясна мая или 1 пакетче суха мая
- около 800 гр. брашно
- 1 с.л. сол
- 1 яйце за намазване
- сусам или мак за поръсване
Начин на приготвяне на пухкави гевреци:
Затоплете водата и в нея разтворете маята и захарта. След това добаветете олиото. Смесете брашното със солта, добавете течните съставки и замесете меко тесто. Спазвайте точно пропорциите, защото в тестото има достатъчно мазнина и няма да лепне.
Разделете тестото на четен брой топчета – около 12 или 14, в зависимост от големината на гевреците, които желаете да получите. Оставете да почиват 15-20 мин. После от всяко топче направете фитил с дебелината на пръст. Можете да усучете всеки 2 фитила и да направите геврек с тях.
Аз разделям тестото на 7-8 по големи топчета. От всяко топче правя фитил с диаметър около 1см. Всеки фитил го сгъвам на две по средата, усуквам двете части и завивам на геврек, като краищата ги прищипвам хубаво, за да не се разворят.
Всеки геврек се маже с разбито яйце и се поръсва със сусам или мак.
Пекат се в тава покрита с хартия за печене, в предварително загрята фурна на 200 градуса.
При печенето обемът им се увеличава и е хубаво да бъдат на разстояние един от друг. Не съм засичала времето за печене, но са напълно готови, когато получат хубав златист загар.
И един съвет от мен. Започнете да мажете с яйце и поръсвате със сусам едва преди печене на гевреците. Това започва, когато всички гевреци вече са оформени. Слагате да се пекат първо тези, които с те оформили най- напред.
Геврека – кравая е вид обреден хляб и предшественик на козунака за Великден в България:
В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура.
Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.
Източник сайта Българска История