Етикет: печива

Още една рецепта, която имам от свекърва ми. Тя правеше редовно тези питки със сирене и кашкавал за закуска на децата, когато ходехме на гости. За по-икономично ги поръсваше с настърган кашкавал, вместо да слага кубче в средата на питката. Стават бързо, а са много вкусни. Правила съм ги много пъти, а не съм успяла да ги снимам май:), тези с бучката кашкавал.

Рецепта за питки със сирене и кашкавал

Необходими продукти:

• 1 чаена чаша кисело мляко
• 2 яйца
• 1 чаена лъжика сода
• 1 чаена лъжичка сол
• 1 чаена чаша натрошено сирене
• около 2 чаши брашно
• 10-12 кубчета кашкавал
• масло за намазване на тавата и около 30 грама за питките отгоре

Начин на приготвяне:

Разбъркваме млякото със содата в купа и оставяме да се активира. Добавяме яйцата и разбиваме добре. Слагаме сиренето и постепенно се добавя и пресятото брашно, в което сме добавили солта. Бърка се с лъжица до получаване на доста гъста смес, като много лепкаво тесто.

Количеството на брашното е ориентировъчно и ако се налага може да добавите още. В намазана с масло тава се слага с лъжицата от сместа и горе долу се оформя питка с кръгла форма. Оставя се разстояние, че питките със сирене увеличават обема си почти двойно.

Върху всяка питка се набожда кубче (със страна приблизително 1.5 см) кашкавал и върху него се слага парченце масло. Пече се на около 200 градуса за около 30-на минути.

Идеални са за топла и бърза закуска. Размерът на тавата е около 32 см. Излизат около 12-14 питки със сирене и кашкавал. Както се вижда на снимката – не съм оставяла достатъчно разстояние и са залепнали една за друга, явно съм нямала кашкавал и са направени само със сирене, но вкусът е все така хубав.

Още 3 от рецептите на свекървата – курабийки, лютеница и … туршия, разбира се 🙂

Тези пухкави гевреци ги приготвям от много години за моето семейство. Основата за тестото е на база на това за памук погача. Стават лесно, доста бързо и са подходящи за закуска на децата.

Подобни рецепти намерих в турски сайтове за приготвяне на симид. Разликата е, че те потапят всеки геврек в разтворен във вода петмез и после овалват гевречетата в предварително запечен сусам от всички страни.

Рецепта за пухкави гевреци

Необходими продукти:

• 400 мл. вода
• 200 мл. олио
• 3 с.л. захар
• 1/2 кубче прясна мая или 1 пакетче суха мая
• около 800 гр. брашно
• 1 с.л. сол
• 1 яйце за намазване
• сусам или мак за поръсване

Начин на приготвяне на пухкави гевреци:

Затоплете водата и в нея разтворете маята и захарта. След това добаветете олиото. Смесете брашното със солта, добавете течните съставки и замесете меко тесто. Спазвайте точно пропорциите, защото в тестото има достатъчно мазнина и няма да лепне.

Разделете тестото на четен брой топчета – около 12 или 14, в зависимост от големината на гевреците, които желаете да получите. Оставете да почиват 15-20 мин. После от всяко топче направете фитил с дебелината на пръст. Можете да усучете всеки 2 фитила и да направите геврек с тях.

Аз разделям тестото на 7-8 по големи топчета. От всяко топче правя фитил с диаметър около 1см. Всеки фитил го сгъвам на две по средата, усуквам двете части и завивам на геврек, като краищата ги прищипвам хубаво, за да не се разворят.

Всеки геврек се маже с разбито яйце и се поръсва със сусам или мак.

Пекат се в тава покрита с хартия за печене, в предварително загрята фурна на 200 градуса.

При печенето обемът им се увеличава и е хубаво да бъдат на разстояние един от друг. Не съм засичала времето за печене, но са напълно готови, когато получат хубав златист загар.

И един съвет от мен. Започнете да мажете с яйце и поръсвате със сусам едва преди печене на гевреците. Това започва, когато всички гевреци вече са оформени. Слагате да се пекат първо тези, които с те оформили най- напред.

Геврека – кравая е вид обреден хляб и предшественик на козунака за Великден в България:

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура.

Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.

Източник сайта Българска История