Categories
Изделия от тесто

Пухкави гевреци

Рецепта за пухкави гевреци

Необходими продукти:

  • 400 мл. вода
  • 200 мл. олио
  • 3 с.л. захар
  • 1/2 кубче прясна мая или 1 пакетче суха мая
  • около 800 гр. брашно
  • 1 с.л. сол
  • 1 яйце за намазване
  • сусам или мак за поръсване

Начин на приготвяне на пухкави гевреци:

Затоплете водата и в нея разтворете маята и захарта. След това добаветете олиото. Смесете брашното със солта, добавете течните съставки и замесете меко тесто. Спазвайте точно пропорциите, защото в тестото има достатъчно мазнина и няма да лепне.

Разделете тестото на четен брой топчета – около 12 или 14, в зависимост от големината на гевреците, които желаете да получите. Оставете да почиват 15 мин. После от всяко топче направете фитил с дебелината на пръст. Можете да усучете всеки 2 фитила и да направите геврек с тях.

Аз започнах да разделям тестото на 7 топчета. Всеки фитил го сгъвам на две, усуквам и завивам на геврек, като краищата ги прищипвам хубаво, за да не се разтворят гевреците.

Пухкави гевреци офермени преди намазване с яйце и посипване със сусам
Усукани заготовки от тесто за пухкави гевреци

Всеки геврек се маже с разбито яйце и се поръсва със сусам или мак.

Пекат се в тава покрита с хартия за печене, в предварително загрята фурна на 200 градуса.

При печенето обемът им се увеличава и е хубаво да бъдат на разстояние един от друг. Не съм засичала времето за печене, но са напълно готови, когато получат хубав златист загар.

Пухкави гевреци със сусам и мак.
Пухкави гевреци (кравайчета) със сусам и с маково семе

И един съвет от мен. Започнете да мажете с яйце и поръсвате със сусам едва преди печене на гевреците. Това започва, когато всички гевреци вече са оформени. Слагате да се пекат първо тези, които с те оформили най- напред.

Геврека – кравая е вид обреден хляб и предшественик на козунака за Великден в България:

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура.

Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.

Източник сайта Българска История